ИНИЦИАТИВА ЗА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ПО ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ

Граждани за България, неправителствена организация на български преподаватели и професионалисти по света, и партньори организират това отворено писмо за да насърчат създаването на национална стратегия по гражданско образование в България.

Защо тази национална стратегия е важна?

Едно от основните прозрения в икономическата наука на 20-ти век е, че просперитетът на група хора се определя не толкова от техния физически капитал, колкото от техния социален капитал; тоест, от способността им да си поставят общи цели и да работят заедно за постигането им. Тези способности обаче не са вродени, а по-скоро придобити и предавани от човек на човек и от едно поколение на следващото. Образователната система е една от най-важните институции за формиране на социалния капитал в една държава, защото тя може да достигне до много хора, с еднакво послание, във възрастта, в която се изграждат като личности.

В момента всички развити нации имат добре изградена стратегия за гражданско образование (1,2). Също така, страните с най-голям социален капитал, полагат и най-много усилия за образованието на своите граждани. Например, Швеция изисква 885 часа за 9 години задължително обучение по гражданско образование; Холандия – 80 до 100 часа годишно; а Япония – 175 х 45 минути годишно (1). Държавите реализирали най-силен икономически растеж през втората половина на 20 век, като Япония (3), Сингапур (4) и Тайван (5), също са наблегнали изключително много на гражданското образование. Те са осъзнали, че за да изградят една просперираща държава, първо трябва да изградят личности, мотивирани да го направят.

Гражданското образование винаги съществува в едно общество. Ако не в класните стаи, младите хора непрекъснато се учат за устройството на света и своята роля в него чрез разговори, алегории и коментари в семейството, социалната среда, и медиите. Посланието, което много млади хора все още получават в България, е, че хората са мошеници, нищо не функционира както трябва и не може да се направи нищо, за да се промени това. Този начин на мислене, че нищо не зависи от нас самите, неизбежно прави хората незаинтересовани от гражданския живот. В резултат на това, институциите се разпадат, икономическата активност се свива и обществото обеднява. Разочаровани, хората започват да търсят външни обяснения защо нещата „не работят“, което обикновено води до конспиративни теории и убеждението, че съдбата им е извън техния контрол. Това създава порочен кръг и образованието е единственият изход от него.

Какви конкретни мерки предлагаме?

Една успешна инициатива за гражданско образование трябва да преодолее две основни предизвикателства. Първото е, че в страната все още няма достатъчна експертиза на тази тема. Второто предизвикателство е, че много хора нямат правилното разбиране за важността на гражданството, като концепция, и на гражданското образование, като предмет. Това не е изненадващо, тъй като за да се оцени гражданството, вече е нужно някакво ниво на гражданско образование. Ние смятаме, че следните конкретни стъпки могат да ни помогнат да преодолеем тези трудности и да изведем гражданското образование в България на едно по-високо ниво.

Изучаване на чуждия опит. Нашата работна група поема инициативата да изучи опита на някои силно развити държави в областта на гражданското образование. Има два различни подхода към този предмет – един в рамките на западната (демократична) традиция и друг в рамките на източната (конфуцианска) традиция (1). Смятаме да изберем по една държава от всяка група, да изучим техния богат опит, и да го споделим с българската общественост.

Разширяване на учебната програма. От началото на учебната 2020/2021 година предметът гражданско образование се преподава като задължителен предмет в 11 и 12 клас на българските средни училища с хорариум от 1 час седмично. Това е важна стъпка в правилната посока. Гражданското образование, обаче, трябва да започне много по-рано от 11 клас. На този етап от развитието си, повечето млади хора вече са формирали основните си ценности.

Доброволческа дейност. Съществува силна връзка между нивото на гражданска ангажираност в едно общество и участието в доброволнически организации. От тази гледна точка, гражданското образование би било по-ефективно ако включва елемент на доброволческа дейност. Например, учениците могат да изберат обществено полезна кауза и да работят (групово или индивидуално) за нейното осъществяване. Ние се ангажираме с това да генерираме и разпространяваме интересни идеи за доброволчески граждански инциативи.

Мотивация на учениците. Стратегията ще бъде по-успешна, ако успее да убеди учениците във важността на гражданството. Ние ще работим над това, но бъдещите учебници, също така, могат да наблегнат над тази тема. Например, всеки учебник по гражданско образование може да започне с раздел, в който на учениците се обяснява защо е важно те да имат благородни цели и стремежи; идеята, че човек не може да се развива пълноценно ако не е част от обществото в което живее; и факта, че качеството на живот на една група хора зависи от тяхната способност да се доверяват един на друг и да работят заедно.

Подготовка на учителите. Въвеждането на новия предмет изисква добре квалифицирани учители, които да го преподават. Смятаме, че е важно Министерството на образованието и науката да отдели адекватни ресурси за обучение на бъдещите преподаватели по гражданско образование.

Нашата организация и българската диаспора могат да бъдат полезни в осъществяването на тази важна за страната мисия. Ако смятате, че можете да допринесете с експертиза, идеи, и доброволческа дейност, обърнете се към admin@c4bg.org и ние ще ви добавим към нашата група. Повече информация за конкурса за гинмазисти "Дракон" и други текущи инициативи можете да получите на https://c4bg.org/civics

REFERENCES

1. Kerr, D. (2000). Citizenship education: An international comparison. Education for citizenship, 200-227.

2. Kennedy, K. (2012). Citizenship education and the modern state. Routledge.

3. Otsu, K. (2000). Civics education in Japan: Values promoted in the school curriculum. Asia pacific journal of education, 20(1), 53-62.

4. Sim, J. B. Y., & Print, M. (2005). Citizenship education and social studies in Singapore: A national agenda. International Journal of Citizenship and Teacher Education, 1(1), 58-73.