Граждани за България, неправителствена организация на български преподаватели и професионалисти по света, и партньори организират това отворено писмо за да насърчат създаването на национална стратегия по гражданско образование в България.
Защо тази национална стратегия е важна?
Едно от основните прозрения в икономическата наука на 20-ти век е, че просперитетът на група хора се определя не толкова от техния физически капитал, колкото от техния социален капитал; тоест, от способността им да си поставят общи цели и да работят заедно за постигането им. Тези способности обаче не са вродени, а по-скоро придобити и предавани от човек на човек и от едно поколение на следващото. Образователната система е една от най-важните институции за формиране на социалния капитал в една държава, защото тя може да достигне до много хора, с еднакво послание, във възрастта, в която се изграждат като личности.
В момента всички развити нации имат добре изградена стратегия за гражданско образование (1,2). Също така, страните с най-голям социален капитал, полагат и най-много усилия за образованието на своите граждани. Например, Швеция изисква 885 часа за 9 години задължително обучение по гражданско образование; Холандия – 80 до 100 часа годишно; а Япония – 175 х 45 минути годишно (1). Държавите реализирали най-силен икономически растеж през втората половина на 20 век, като Япония (3), Сингапур (4) и Тайван (5), също са наблегнали изключително много на гражданското образование. Те са осъзнали, че за да изградят една просперираща държава, първо трябва да изградят личности, мотивирани да го направят.
Гражданското образование винаги съществува в едно общество. Ако не в класните стаи, младите хора непрекъснато се учат за устройството на света и своята роля в него чрез разговори, алегории и коментари в семейството, социалната среда, и медиите. Посланието, което много млади хора все още получават в България, е, че хората са мошеници, нищо не функционира както трябва и не може да се направи нищо, за да се промени това. Този начин на мислене, че нищо не зависи от нас самите, неизбежно прави хората незаинтересовани от гражданския живот. В резултат на това, институциите се разпадат, икономическата активност се свива и обществото обеднява. Разочаровани, хората започват да търсят външни обяснения защо нещата „не работят“, което обикновено води до конспиративни теории и убеждението, че съдбата им е извън техния контрол. Това създава порочен кръг и образованието е единственият изход от него.
Какви конкретни мерки предлагаме?
Една успешна инициатива за гражданско образование трябва да преодолее две основни предизвикателства. Първото е, че в страната все още няма достатъчна експертиза на тази тема. Второто предизвикателство е, че много хора нямат правилното разбиране за важността на гражданството, като концепция, и на гражданското образование, като предмет. Това не е изненадващо, тъй като за да се оцени гражданството, вече е нужно някакво ниво на гражданско образование. Ние смятаме, че следните конкретни стъпки могат да ни помогнат да преодолеем тези трудности и да изведем гражданското образование в България на едно по-високо ниво.
Нашата организация и българската диаспора могат да бъдат полезни в осъществяването на тази важна за страната мисия. Ако смятате, че можете да допринесете с експертиза, идеи, и доброволческа дейност, обърнете се към admin@c4bg.org и ние ще ви добавим към нашата група. Повече информация за конкурса за гинмазисти "Дракон" и други текущи инициативи можете да получите на https://c4bg.org/civics
REFERENCES
1. Kerr, D. (2000). Citizenship education: An international comparison. Education for citizenship, 200-227.
2. Kennedy, K. (2012). Citizenship education and the modern state. Routledge.
3. Otsu, K. (2000). Civics education in Japan: Values promoted in the school curriculum. Asia pacific journal of education, 20(1), 53-62.
4. Sim, J. B. Y., & Print, M. (2005). Citizenship education and social studies in Singapore: A national agenda. International Journal of Citizenship and Teacher Education, 1(1), 58-73.